Новини (RSS)
ФАКТИ.БГ - Свят
Факти, новини и статии от Свят
-
Катар обсъди с американския президент мирния план за край на войната в Газа
Емирът на Катар - шейх Тамим бин Хамад Ал Тани, е обсъдил с Доналд Тръмп мирния план на американския президент за край на войната между Израел и палестинското ислямистко движение "Хамас" в ивицата Газа, предаде Ройтерс, като се позова на изявление от канцеларията на емира в Доха, предаде БТА.
Емирът потвърди подкрепата на Катар за усилията за постигане на мир и изрази увереност, че държавите, които са зад плана, могат да допринесат за справедливо решаване на конфликта, което гарантира сигурността и стабилността на региона. Той добави, че в същото време трябва да се защитят правата на палестинците.
Израел започна офанзивата си в ивицата Газа след безпрецедентното трансгранично нападение на "Хамас" срещу израелска територия на 7 октомври 2023 г. Тогава по израелски данни са били убити около 1200 души, а 251 заложници са били отведени в плен в ивицата.
При ответното израелско настъпление в крайбрежната територия са загинали над 65 000 души, сочи информацията на здравното министерство на "Хамас".
-
Г-7 ще предприеме мерки срещу страните, които продължават да купуват руски петрол
Държавите от групата на седемте големи развити икономики (Г-7) обявиха снощи, че планират съвместни стъпки за увеличаване на натиска върху Русия, предприемайки мерки срещу страните, които продължават да купуват руски петрол, предаде Ройтерс, съобщи БТА.
Ще има действия и срещу тези, които улесняват заобикалянето на санкциите, допълниха от Г-7. В общата си декларация финансовите министри от Г-7 казаха и че са постигнали съгласие относно важността на търговските мерки, в това число митата, забраните за внос и износ, в усилията си да намалят руските приходи. Причината за тези действия е руската инвазия в Украйна.
Страните от Г-7 излязоха с декларацията след срещата чрез видеоконферентна връзка на министрите си на финансите. САЩ призоваха своите съюзници да упражнят натиск с мита върху стоките, идващи от страни като Индия и Китай, които са водещи купувачи на руски петрол, отбелязва Ройтерс, добавяйки, че в декларацията въпросните две страни не се споменават.
"Ние ще предприемем действия срещу тези, които продължават да увеличават покупките си на руски петрол, откакто Русия нахлу в Украйна, и тези, които улесняват заобикалянето на санкциите", се казва в декларацията.
"Ще има конкретни мерки с цел съществено намаляване - с тенденция за пълен отказ - на продуктите, които все още внасяме от Русия, включително въглеводороди, се добавя в съвместното изявление.
Освен това финансовите министри от Г-7 посочват, че "сериозно обмислят" търговски мерки и други ограничения за страни, които подпомагат финансирането на руската война в Украйна. И тук не се споменава име на държава, обръща внимание Ройтерс.
-
Опасност от дронове: Латвия се превръща в суперсила
"Латвия постепенно се превръща в суперсила в областта на безпилотните технологии" – заяви министърът на отбраната на страната Андрис Спрудс по повод първата годишнина от създаването на „коалиция за дронове“. Сега в нея влизат 20 държави, които инвестират в производството и доставката на безпилотни летателни апарати (БЛА) за Украйна. Бойните изпитания на фронта позволяват на страните-участнички да ускорят усъвършенстването на собствените си разработки. Особено внимание се обръща на интегрирането на технологиите за изкуствен интелект, които в най-близките години могат да променят характера на бойните действия, отбелязват експертите.
За Латвия това придобива особена актуалност. Страната граничи с Русия и живее с усещане за ескалация на геополитическото напрежение. В нощта на 10 септември руски дронове нарушиха въздушното пространство на Полша, а няколко дни по-късно Естония регистрира непозволено навлизане на руски изтребители МиГ-31 във въздушното си пространство. В самата Латвия също се откриват останки от руски безпилотни самолети.
Как "коалицията за дронове" помага на Украйна
Коалицията за подкрепа на Украйна с безпилотни апарати беше създадена на 16 февруари 2024 г. по инициатива на Латвия. По-късно към проекта се присъедини Великобритания, а през тази година това направиха Турция и Белгия. По данни на Министерството на отбраната на Латвия, откакто съществува тази коалиция, на Украйна вече са доставени или се подготвят за предаване около 100 хиляди безпилотни апарати от различни типове за около 4,5 милиарда евро.
На сайта на латвийското министерство на отбраната е описан подробно процесът на производство: украинските военни формулират техническите изисквания към апаратите, след което страните-участнички започват тестове и серийно производство. Такъв подход позволява в най-кратки срокове да се предадат готовите дронове на фронта.
Заплахата е не само за балтийските страни или Полша
„Не можем да произвеждаме хиляди танкове, но можем да създадем десетки хиляди дронове, които ще се окажат не по-малко ефективни. За малка страна това е начин да укрепи асиметрично своята сигурност“, казва в интервю за ДВ бившият министър на отбраната на Латвия Артис Пабрикс. Отделно това дава възможности за икономическо развитие, тъй като включва промишлеността, университетите и армията в съвместни проекти, добавя той.
Политиците са особено загрижени от провокативните действия на Русия – от заглушаване на GPS-сигнали до изпращане на безпилотни самолети над Полша, Румъния и балтийските държави. „Ако съюзниците не са готови да свалят тези дронове в нашето въздушно пространство, Москва само ще засили натиска. Греши този, който мисли, че заплахата се ограничава до балтийските страни или Полша – дроновете могат да достигнат Париж или Берлин“, подчертава Пабрикс. Въпреки това той счита, че основният проблем е „не липсата на технологии, а липсата на политическа воля“.
Латвия развива собствено производство на дронове
Собственото производство на дронове в Латвия все още е скромно: през 2024 г. на украинския фронт бяха изпратени около 5 000 броя, главно FPV-дронове (First Person View - с управление от гледната точка на пилота). Въпреки това латвийското военно ведомство настоява, че страната увеличава потенциала си и се конкурира с големите играчи в индустрията на безпилотните летателни апарати. През 2026 г. Рига възнамерява да инвестира в развитието на собственото си производство на дронове не по-малко от 100 милиона евро – приблизително 6–7% от годишния военен бюджет на страната.
Съоснователят и главен изпълнителен директор на компанията за производство на безпилотни летателни апарати Eraser Едгарс Гауручс казва, че гъвкавостта и скоростта на внедряване на нови технологии са важен елемент за производството. „Преди няколко години дроновете се възприемаха като играчки или техника за снимане, но сега те доказаха своята ефективност на бойното поле. Малките и относително евтини апарати могат да унищожават техника, струваща милиони. Освен това тяхното производство е бързо и масово“, отбелязва той.
Латвия залага на научноизследователска и развойна дейност, а не само на производство. „Нашите дронове преминават тестове срещу средства за радиоелектронна борба, което дава възможност да се създават по-устойчиви системи. В Европа всички трябва да работим заедно, ако искаме да запазим технологичното си предимство пред Русия и Китай“, посочва един от основателите на Eraser.
Възможности и рискове за Латвия
Политическият наблюдател Кристиан Розенвалдс счита за мъдро решението на Латвия да развива активно сектора на безпилотните системи. Участвайки в „коалицията за дронове“, Латвия има шанс да се докаже пред западните си партньори. Активната роля на Латвия в производството и развитието на индустрията на безпилотните летателни апарати обаче не е демонстрация на сила, подчертава Розенвалдс: „Ясно е, че такава малка страна като население и финансови възможности отстъпва на големите държави, но тя може да стане посредник за намирането на технологични и организационни решения“, добавя той.
В същото време наблюдателят предупреждава, че бързото развитие на безпилотните системи, особено в комбинация с изкуствен интелект (ИИ), изисква и голяма отговорност: „Ние сами създаваме оръжия и затова сме длъжни да помислим как да ги овладеем. Историята с ядреното оръжие от средата на XX век показва: първо идва надпреварата в разработването и демонстрацията на сила, а след това световната общност е принудена да изработи конвенции и механизми за контрол. Съчетанието на дронове и ИИ може да породи аналогични рискове – и затова е много важно това да завърши с конкретни международни правила, например с една конвенция, а не само с технологично състезание“, посочва Розенвалдс.
Автор: Евгений Дюк